30 oct 2005, 8:47

Понякога 

  Poesía
884 0 2
Понякога, оплетени в паяжината на ежедневието,
ние забравяме нашите цели.
Понякога, очукани от ударите на живота,
се носим безропотно по течението на времето.
Понякога, заслепени от гняв и гордост,
изричаме незаслужено тежки думи.
Понякога, изпълнени с огромно безразличие,
отминаваме спокойно чуждата болка.
Понякога, загубили незнайно как най-ценното,
се връщаме с бавни стъпки по изминатия вече път.
Понякога, увлечени от трескавия ритъм на живота,
забравяме за съществуването на душата.
Понякога...
Не се ли случва твърде често?

© Любка Славова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря!
  • Добре дошла По всичко личи, че влагаш много от себе си в стиховете, продължавай! Тук ще ти хареса, има какво да научиш и на какво да научиш другите. Много вдъхновения и усмивки ти пожелавам
Propuestas
: ??:??