Oct 30, 2005, 8:47 AM
Понякога
Понякога, оплетени в паяжината на ежедневието,
ние забравяме нашите цели.
Понякога, очукани от ударите на живота,
се носим безропотно по течението на времето.
Понякога, заслепени от гняв и гордост,
изричаме незаслужено тежки думи.
Понякога, изпълнени с огромно безразличие,
отминаваме спокойно чуждата болка.
Понякога, загубили незнайно как най-ценното,
се връщаме с бавни стъпки по изминатия вече път.
Понякога, увлечени от трескавия ритъм на живота,
забравяме за съществуването на душата.
Понякога...
Не се ли случва твърде често?
ние забравяме нашите цели.
Понякога, очукани от ударите на живота,
се носим безропотно по течението на времето.
Понякога, заслепени от гняв и гордост,
изричаме незаслужено тежки думи.
Понякога, изпълнени с огромно безразличие,
отминаваме спокойно чуждата болка.
Понякога, загубили незнайно как най-ценното,
се връщаме с бавни стъпки по изминатия вече път.
Понякога, увлечени от трескавия ритъм на живота,
забравяме за съществуването на душата.
Понякога...
Не се ли случва твърде често?
© Любка Славова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря!
-
Добре дошла
По всичко личи, че влагаш много от себе си в стиховете, продължавай! Тук ще ти хареса, има какво да научиш и на какво да научиш другите. Много вдъхновения и усмивки ти пожелавам 
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
