6.06.2017 г., 23:46

Понякога...

1.4K 4 16

Като съсухрен навик куцука деня,

фин благородник, отегченосамотен -

Лорд Байрон, иронично осмиващ света,

консервативния, застинал, понятен.

 

Понякога поспира се замислено,

математика с поезия сборува,

чрез вдъхновението на Ада Лъвлейс,

със фантастичното бъдеще пирува.

 

А сетне по инерция назад върви,

отричайки стремежите и себе си.

И в малка точка постепенно свива се,

за да започне отначало някога…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...