Понякога
Понякога
Понякога самотата е красива
с тишина, спокойствие, тъга!
Нещо скъпо с нея си отива,
а ти оставаш тука на брега!
Приятели отиват си със нея,
след тях остава само спомен жив!
И като жар във него те ще тлеят
и в самотата ти е си щастлив!
Понякога лекува самотата
и те оставя просто да решиш
дали ще си доволен от съдбата
или ще продължаваш да грешиш?
Понякога в сърцето ще остане
и ще измъчва твоята душа!
За гърлото ти друг път ще те хване,
ще те боли от нея през нощта!
Понякога е искана, желана
със себе си да бъдеш насаме!
Друг път отваря тежка стара рана
и ти се питаш сега на къде!
Луташ се без път и без посока
на кръстопът, без вяра,без мечта!
Брегът е пуст, морето е дълбоко,
със теб е само твойта самота!
02.08.2023 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
