Понякога „извинявай“ е нищо,

един отзвук в бездънен мрак.

Не може да заличи разпятия,

оставени в нечий свят.

Понякога думите са рани,

които времето не ще стопи.

Остават само празни длани,

да молят прошка, но без мечти.

И все пак казвам го – с надежда,

макар че знам – не ще върна онзи час.

Но в тишината има светла пътека,

ако сърцето ти ме чуе в неин глас.

Не чакам всичко да се върне.

Не искам вчерашния ден.

Но ако можеш – приеми ме,

такъв, какъвто днес съм променен.