17 янв. 2025 г., 07:33

Понякога

419 0 0

Понякога „извинявай“ е нищо,

един отзвук в бездънен мрак.

Не може да заличи разпятия,

оставени в нечий свят.

 

Понякога думите са рани,

които времето не ще стопи.

Остават само празни длани,

да молят прошка, но без мечти.

 

И все пак казвам го – с надежда,

макар че знам – не ще върна онзи час.

Но в тишината има светла пътека,

ако сърцето ти ме чуе в неин глас.

 

Не чакам всичко да се върне.

Не искам вчерашния ден.

Но ако можеш – приеми ме,

такъв, какъвто днес съм променен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Алексиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...