Jan 17, 2025, 7:33 AM

Понякога

  Poetry
425 0 0

Понякога „извинявай“ е нищо,

един отзвук в бездънен мрак.

Не може да заличи разпятия,

оставени в нечий свят.

 

Понякога думите са рани,

които времето не ще стопи.

Остават само празни длани,

да молят прошка, но без мечти.

 

И все пак казвам го – с надежда,

макар че знам – не ще върна онзи час.

Но в тишината има светла пътека,

ако сърцето ти ме чуе в неин глас.

 

Не чакам всичко да се върне.

Не искам вчерашния ден.

Но ако можеш – приеми ме,

такъв, какъвто днес съм променен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Алексиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...