vasisid (Василена Костова) vasisid (Василена Костова)
4 87
24.02.2010 г., 11:15  

Понякога

1.1K 1 3

 

Понякога умирах във тунелите,

повърнала поредната отрова...

Когато някой стъпва по жаравата

и зърното превръща се във клада.

 

Когато падаха глави по ешафодите,

(зареяни във черните очи на залеза)

преследваше ме змийската прокоба

като трънлив венец, закачен на Голготата.

 

Нарочно абдикирах от огнището,

щом вярата на виното ме блъсна.

Кому е нужно "нямото" училище,

когато и ръцете ми останаха без пръсти? 

 

 

01.07.09г

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Костова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0