vasisid (Василена Костова) vasisid (Василена Костова)
4 87
Feb 24, 2010, 11:15 AM  

Понякога

  Poetry
1.1K 1 3

 

Понякога умирах във тунелите,

повърнала поредната отрова...

Когато някой стъпва по жаравата

и зърното превръща се във клада.

 

Когато падаха глави по ешафодите,

(зареяни във черните очи на залеза)

преследваше ме змийската прокоба

като трънлив венец, закачен на Голготата.

 

Нарочно абдикирах от огнището,

щом вярата на виното ме блъсна.

Кому е нужно "нямото" училище,

когато и ръцете ми останаха без пръсти? 

 

 

01.07.09г

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена Костова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0