Понякога умирах във тунелите,
повърнала поредната отрова...
Когато някой стъпва по жаравата
и зърното превръща се във клада.
Когато падаха глави по ешафодите,
(зареяни във черните очи на залеза)
преследваше ме змийската прокоба
като трънлив венец, закачен на Голготата.
Нарочно абдикирах от огнището,
щом вярата на виното ме блъсна.
Кому е нужно "нямото" училище,
когато и ръцете ми останаха без пръсти?
01.07.09г
© Василена Костова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
