Понякога умирах във тунелите,
повърнала поредната отрова...
Когато някой стъпва по жаравата
и зърното превръща се във клада.
Когато падаха глави по ешафодите,
(зареяни във черните очи на залеза)
преследваше ме змийската прокоба
като трънлив венец, закачен на Голготата.
Нарочно абдикирах от огнището,
щом вярата на виното ме блъсна.
Кому е нужно "нямото" училище,
когато и ръцете ми останаха без пръсти?
01.07.09г
© Василена Костова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
