Понякога умирах във тунелите,
повърнала поредната отрова...
Когато някой стъпва по жаравата
и зърното превръща се във клада.
Когато падаха глави по ешафодите,
(зареяни във черните очи на залеза)
преследваше ме змийската прокоба
като трънлив венец, закачен на Голготата.
Нарочно абдикирах от огнището,
щом вярата на виното ме блъсна.
Кому е нужно "нямото" училище,
когато и ръцете ми останаха без пръсти? ...