vasisid (Василена Костова)
87 301
24 feb 2010, 11:15  

Понякога 

  Poesía
731 1 3

 

Понякога умирах във тунелите,

повърнала поредната отрова...

Когато някой стъпва по жаравата

и зърното превръща се във клада.

 

Когато падаха глави по ешафодите,

(зареяни във черните очи на залеза)

преследваше ме змийската прокоба

като трънлив венец, закачен на Голготата.

 

Нарочно абдикирах от огнището,

щом вярата на виното ме блъсна.

Кому е нужно "нямото" училище,

когато и ръцете ми останаха без пръсти? 

 

 

01.07.09г

 

 

 

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??