vasisid (Василена Костова) vasisid (Василена Костова)
4 87
24 февр. 2010 г., 11:15  

Понякога

1.1K 1 3

 

Понякога умирах във тунелите,

повърнала поредната отрова...

Когато някой стъпва по жаравата

и зърното превръща се във клада.

 

Когато падаха глави по ешафодите,

(зареяни във черните очи на залеза)

преследваше ме змийската прокоба

като трънлив венец, закачен на Голготата.

 

Нарочно абдикирах от огнището,

щом вярата на виното ме блъсна.

Кому е нужно "нямото" училище,

когато и ръцете ми останаха без пръсти? 

 

 

01.07.09г

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Костова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поэзия 5.3K 5.0