vasisid (Василена Костова) vasisid (Василена Костова)
4 87
24 февр. 2010 г., 11:15  

Понякога

1.1K 1 3

 

Понякога умирах във тунелите,

повърнала поредната отрова...

Когато някой стъпва по жаравата

и зърното превръща се във клада.

 

Когато падаха глави по ешафодите,

(зареяни във черните очи на залеза)

преследваше ме змийската прокоба

като трънлив венец, закачен на Голготата.

 

Нарочно абдикирах от огнището,

щом вярата на виното ме блъсна.

Кому е нужно "нямото" училище,

когато и ръцете ми останаха без пръсти? 

 

 

01.07.09г

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Костова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0