Понякога
Понякога умирах във тунелите,
повърнала поредната отрова...
Когато някой стъпва по жаравата
и зърното превръща се във клада.
Когато падаха глави по ешафодите,
(зареяни във черните очи на залеза)
преследваше ме змийската прокоба
като трънлив венец, закачен на Голготата.
Нарочно абдикирах от огнището,
щом вярата на виното ме блъсна.
Кому е нужно "нямото" училище,
когато и ръцете ми останаха без пръсти?
01.07.09г
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василена Костова Все права защищены
