Понякога...
Понякога ще бъда пепел жива,
ще правя във прахта очи и нос
и устни ще направя, за да има
и образ, и човече, и любов.
Стени аз ще иззидам, да те скрия
далеч от всичко, що нарече зло...
И болката ще скрия, ще покрия
и късчето показано месо...
Раними сме,
родени сме такива -
порочни, непорочни,
зли, добри...
...Ах, прекразни са очите ти, които,
рисувайки, изгарят ме дори...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катерина Баева Всички права запазени
