Понякога и камъните са меки...
Докосни ме!
А после тръгни си щом толкоз много го искаш...
Аз виждам как забързано бързаш,
как бягаш с крачки на разбудил се часовников тиктак...(а нявга бе замрял...)
И виждам колко малка съм за теб-
как сравняваш ме с оризово зърно,
с прашинка от щурец,
с парченце от зеницата на птицата дори...
Докосни ме!
Това от тебе само искам аз...
Със сила знам не ще те задържа.
Аз няма да ти режа вече от билета на живота,
а тя- тя ще те изчака...
Има цял живот- какво за нея е една секунда от секундата, кажи?!
Докосни ме!
Поне със крайчеца на миглите си целуни ме ти!
И това ми стига!
Само ме докосни...
А сетне ще се заровя като камък във пръстта.
Не питай дали ще боли в таз земя кървава, омразна, черна...
Дали ще тежи - не питай и това...
... че понякога и камъните са меки!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Гълъбова Всички права запазени
