Понякога мълча, че те обичам...
Все още се надявам да те имам.
Дали съм ти възможен? Аз не зная...
Понякога съм труден до безсилие.
Дотолкова, че бързо ме забравят.
А иначе събуждам всички изгреви.
И залезите крия в хоризонта.
Тогава ставам някак си по-истински.
/но всъщност ми се спи, като на хората./
Понякога, по-влюбен съм от тебе.
Или поне в мен повече личи.
Заробих се във чакане на времето.
Причина, от която ме боли...
Но болката боли до възмъжаване.
/Какво, като прехвърлих четирийсет?/
Мъжете от любов се вдетиняват.
Аз просто нямам как, и я написвам...
Понякога мълча, че те обичам.
Защото ме е страх, че ще те счупя.
От толкова любов за теб, наричана –
така не искам да те губя...
/Стихопат/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
...