Все още се надявам да те имам.
Дали съм ти възможен? Аз не зная...
Понякога съм труден до безсилие.
Дотолкова, че бързо ме забравят.
А иначе събуждам всички изгреви.
И залезите крия в хоризонта.
Тогава ставам някак си по-истински.
/но всъщност ми се спи, като на хората./
Понякога, по-влюбен съм от тебе.
Или поне в мен повече личи.
Заробих се във чакане на времето.
Причина, от която ме боли... ...