Понякога преди разсъмване
На корабното гробище
е тишина...
На вахта
вече не дежури никой,
ръждясват
котвите на дъното,
вълните са покрили мачтите...
Замлъкнало е радиото
в рубката,
и „SOS”- сигналът
е излишен...
Над палубите
чайки не прелитат
и само щормове
се спират тук,
за да дочупят мачтите...
Из потопените каюти
скитат духовете на моряци
и призраци
играят нощем покер.
Понякога
преди разсъмване,
морето
носи песен на сирени,
които мамят към скалите...
Но няма ги моряците
да им повярват...
И само влажна тишина
прегръща звуците,
преди да ги убие...
Понякога, но винаги
преди разсъмване,
когато сънищата
са най-сладки,
потъналите кораби
сънуват пак
откритото море
и сребърната диря подир тях...
А нощем от небето
звездите
слизат във водата,
за да дочакат утрото,
когато крясъкът на чайките
ще възвести деня...
Понякога... но винаги
преди разсъмване...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
