Роби (Роберт)
511 3523
4.04.2017 г., 13:18 ч.

Понякога преди разсъмване 

  Поезия » Друга
539 5 12

На  корабното гробище

е  тишина...

На вахта

вече не дежури никой,

ръждясват

котвите на дъното,

вълните са покрили мачтите...

Замлъкнало е радиото

в рубката,

и „SOS”- сигналът

е излишен...

Над палубите

чайки не прелитат

и само щормове

се спират тук,

за да дочупят мачтите...

Из потопените каюти

скитат духовете на моряци

и призраци

играят нощем  покер.

 

Понякога

преди разсъмване,

морето

носи песен на сирени,

които мамят към скалите...

Но няма ги  моряците

да им повярват...

И само влажна тишина

прегръща звуците,

преди да ги убие...

Понякога, но винаги

преди разсъмване,

когато сънищата

са най-сладки,

потъналите кораби

сънуват пак

откритото море

и сребърната диря подир тях...

А нощем от небето

звездите

слизат във водата,

за да дочакат утрото,

когато  крясъкът на чайките

ще възвести деня...

 

Понякога... но винаги

преди разсъмване...

 

 

 

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Ивелина!..Радвам се, че ти харесва!...
  • Една носталгия се усеща тук, поднесена по много поетичен начин. хареса ми!!!
  • Благодаря, Светла!...
  • Тъжно е, представих си го, много е тъжно...
    Поздрави, Роби!!
  • Благодаря!...
  • Много ми хареса. Поздрави!
  • Благодаря, Гергана!...Приятна вечер!
  • Настръхнах... наистина е много въздействащо.
  • Стойчо, Веси, Таня, благодаря за вниманието!...
  • Въздействащо! Браво от мен за дълбочината на този стих!
  • А гробището корабно ли е?... Прекрасна творба, Роби! Дълбока, въздействаща поезия! И... винаги преди разсъмване ....
  • Чудесна изповед дочух веднъж от моряк:"Защото тук на сушата сънувам,как морето ми е люлка!"Това гробище за кораби е в същото състояние... Браво,Роби!🔕
Предложения
: ??:??