Понякога преди разсъмване
На корабното гробище
е тишина...
На вахта
вече не дежури никой,
ръждясват
котвите на дъното,
вълните са покрили мачтите...
Замлъкнало е радиото
в рубката,
и „SOS”- сигналът
е излишен...
Над палубите
чайки не прелитат
и само щормове
се спират тук,
за да дочупят мачтите...
Из потопените каюти
скитат духовете на моряци
и призраци
играят нощем покер.
Понякога
преди разсъмване,
морето
носи песен на сирени,
които мамят към скалите...
Но няма ги моряците
да им повярват...
И само влажна тишина
прегръща звуците,
преди да ги убие...
Понякога, но винаги
преди разсъмване,
когато сънищата
са най-сладки,
потъналите кораби
сънуват пак
откритото море
и сребърната диря подир тях...
А нощем от небето
звездите
слизат във водата,
за да дочакат утрото,
когато крясъкът на чайките
ще възвести деня...
Понякога... но винаги
преди разсъмване...
© Роберт All rights reserved.
