Понякога се губим...

Поезия

732 1 12

Понякога се губим в Пътя Прав,

а във изгубени Пътеки се намираме,

настъпили случайно цъфнал Грях

до Корена на Себе си се спираме...

И чуваме се в тишината на Страха,

когато Съвестта ни се надвиква.

Понякога под камъка на неочаквана Лъжа

намираме най-чаканата Истина...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

veesii70 (Веселка Стойнева)

Да, сега не само поглеждам, но и съм при "по-светлите нюанси на битието".Но се оказва, че музата обича да се крие при по-тъмните,а тук или я няма или не я виждам. Благодаря за пожеланието, надявам се и аз да напиша пак нещо, все едно тъмно или светло.

2019-03-15T20:47:28+02:00
ico10 (Христо Стефанов)

Хареса ми! Поздрав, Веси!

2016-06-29T00:50:46+03:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Благодаря!

2016-06-06T20:15:56+03:00
lu4 (Мартина)

Много мъдрост събрана в няколко реда!

2016-06-05T21:54:44+03:00
ljubomira (Любомира)

Намираме най-чаканата истина!

2016-05-20T19:05:41+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0