14 may 2016, 22:29

Понякога се губим...

  Poesía
733 1 12

Понякога се губим в Пътя Прав,

а във изгубени Пътеки се намираме,

настъпили случайно цъфнал Грях

до Корена на Себе си се спираме...

 

И чуваме се в тишината на Страха,

когато Съвестта ни се надвиква.

Понякога под камъка на неочаквана Лъжа

намираме най-чаканата Истина...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселка Стойнева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, сега не само поглеждам, но и съм при "по-светлите нюанси на битието".Но се оказва, че музата обича да се крие при по-тъмните,а тук или я няма или не я виждам. Благодаря за пожеланието, надявам се и аз да напиша пак нещо, все едно тъмно или светло.
  • Хареса ми! Поздрав, Веси!
  • Благодаря!
  • Много мъдрост събрана в няколко реда!
  • Намираме най-чаканата истина!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...