Понякога се губим...

Poesía

735 1 12

Понякога се губим в Пътя Прав,

а във изгубени Пътеки се намираме,

настъпили случайно цъфнал Грях

до Корена на Себе си се спираме...

И чуваме се в тишината на Страха,

когато Съвестта ни се надвиква.

Понякога под камъка на неочаквана Лъжа

намираме най-чаканата Истина...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

veesii70 (Веселка Стойнева)

Да, сега не само поглеждам, но и съм при "по-светлите нюанси на битието".Но се оказва, че музата обича да се крие при по-тъмните,а тук или я няма или не я виждам. Благодаря за пожеланието, надявам се и аз да напиша пак нещо, все едно тъмно или светло.

2019-03-15T20:47:28+02:00
ico10 (Христо Стефанов)

Хареса ми! Поздрав, Веси!

2016-06-29T00:50:46+03:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Благодаря!

2016-06-06T20:15:56+03:00
lu4 (Мартина)

Много мъдрост събрана в няколко реда!

2016-06-05T21:54:44+03:00
ljubomira (Любомира)

Намираме най-чаканата истина!

2016-05-20T19:05:41+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0