Понякога се губим...

Поэзия

730 1 12

Понякога се губим в Пътя Прав,

а във изгубени Пътеки се намираме,

настъпили случайно цъфнал Грях

до Корена на Себе си се спираме...

И чуваме се в тишината на Страха,

когато Съвестта ни се надвиква.

Понякога под камъка на неочаквана Лъжа

намираме най-чаканата Истина...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

veesii70 (Веселка Стойнева)

Да, сега не само поглеждам, но и съм при "по-светлите нюанси на битието".Но се оказва, че музата обича да се крие при по-тъмните,а тук или я няма или не я виждам. Благодаря за пожеланието, надявам се и аз да напиша пак нещо, все едно тъмно или светло.

2019-03-15T20:47:28+02:00
ico10 (Христо Стефанов)

Хареса ми! Поздрав, Веси!

2016-06-29T00:50:46+03:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Благодаря!

2016-06-06T20:15:56+03:00
lu4 (Мартина)

Много мъдрост събрана в няколко реда!

2016-06-05T21:54:44+03:00
ljubomira (Любомира)

Намираме най-чаканата истина!

2016-05-20T19:05:41+03:00