Понякога се случва и това...
Понякога се случва и това ... ( Два различни сценария за Любовта)
вдъхновено от https://otkrovenia.com/bg/stihove/kletva-v-hram-dusheven
І.
… И заблестя, като светулка. И заблестя, като звезда.
Като музика красива се разнесе по света.
И изпълнена с мечти, с благодарност, нежни чувства,
разширява се, блести храмът на душата. Влюбва се!
Доверява се, лети. Умиротворена става.
Сбъдва своите мечти. И Любов навред раздава.
И е лесно. И е просто. Добродетелна и жива.
Щом е истинска без фалш, любовта е тъй красива.
И витражите блестят. Всеки ден е празник в храма.
Пеят ангелите псалми любовта да продължава.
ІІ.
Но празен е храмът, дори и в неделя. Мрак е. Догаря последната свещ.
Никой не влиза. Паякът дреме в олтара, като в изхвърлена на бунището вещ.
Цветята отдавна увехнаха вече. Витражите мръсни. Потънали в прах.
Счупени… врязват се и задават въпроси. Как и и защо изоставена бях?
Душата – камбана. Пулсира, звъни. Отлетялото щастие не ще се завърне.
Понякога в мислите силно крещи. Опитвам се своята рана с любов да превържа.
Рана дълбока и прясна, обилно кърви. Нежно с памук я почиствам и тихичко пея.
Не спирам. Назад не се връщам. Налага се с раната да живея!
Да живея трябва – без да скърбя! Да полетя отново високо в простора.
Себе си да обичам! Своя живот! Да почистя храма съвсем из основи.
Не спирам. Не моля! Прощавам лъжи, неспазени клетви и обещания.
Щом така пожелал си … върви. С добро те изпращам без колебание!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирен Всички права запазени
Но второто също, когато компанията е била лоша, по-добре сам и “ Да полетя отново високо в простора.
И двете са написани хубаво, докосват 
