22.05.2018 г., 23:17

Понякога се случва така…

851 0 0

Понякога се случва така…

 

Той



Не я видях да се усмихва, не я видях да потрепери,

тя беше някак доста тиха и някак си не я намерих.

 

Макар да беше тя пред мене, макар и да я заговарях,

тя беше някак си студена и дръпната встрани от мене.

 

Помислих, че не ме харесва, друг мъж е сигурно в умът и,

с друг някой тя смехът споделя и друг нощес е във съня и.

 

Оставих я да си отиде, макар и още да я мисля,

дано е истински щастлива душата и по детски, чиста.

 

Тя

 

Изглеждаше ми симпатичен  и идваше ми да се смея,

застивах даже и да дишам, когато идваше към мене.

 

Макар да бе от твърде скоро аз исках да го запрегръщам,

но страх отново ми нашепва, че нужно е да се въздържам.

 

Преди обичах всеотдайно, но бях жестоко наранена,

и казах, че ще бъда малко, към следващия, по-студена.

 

Ще бъда леко надалече,  дано поиска да ме стигне

макар и трудно, да успее, в душата моя да надникне.

 

И се надявам да ме види с любов, но виждащ зад очите

обичащ мислите ми - пеперуди и вярата ми във мечтите!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...