Понякога се случва така…
Той
Не я видях да се усмихва, не я видях да потрепери,
тя беше някак доста тиха и някак си не я намерих.
Макар да беше тя пред мене, макар и да я заговарях,
тя беше някак си студена и дръпната встрани от мене.
Помислих, че не ме харесва, друг мъж е сигурно в умът и,
с друг някой тя смехът споделя и друг нощес е във съня и.
Оставих я да си отиде, макар и още да я мисля,
дано е истински щастлива душата и по детски, чиста.
Тя
Изглеждаше ми симпатичен и идваше ми да се смея,
застивах даже и да дишам, когато идваше към мене.
Макар да бе от твърде скоро аз исках да го запрегръщам,
но страх отново ми нашепва, че нужно е да се въздържам.
Преди обичах всеотдайно, но бях жестоко наранена,
и казах, че ще бъда малко, към следващия, по-студена.
Ще бъда леко надалече, дано поиска да ме стигне
макар и трудно, да успее, в душата моя да надникне.
И се надявам да ме види с любов, но виждащ зад очите
обичащ мислите ми - пеперуди и вярата ми във мечтите!
© Боряна Всички права запазени