2.04.2006 г., 17:38

Понякога съм много различна

994 0 11
Многоцветна съм, малко съм сложна,
колко просто да бях бяла, добра
или черна и зла.
Цветовете са изблици на душата,
с тях рисувам настроения.
Понякога дива,понякога питомна.
Избивам стени и градя.
До болка съм винаги много различна,
познала и неопознала света.
Понякога съм много измислена
летя на своите нежни крила,
а после стъпила здраво
на своите женски крака.
Мълчалива съм. Не отронвам и дума
за своя многообразен живот,
а понякога по детски бъбрива
питам разпитвам, какво е любов...
Безкрайност на ента или пресечена права,
щедра и пестелива се раждам и умирам
със всеки ден...
Какво си избираш от мен?
Всичко ти давам от себе си ,
всичко искам за себе си.
Свят от измислици и от истини.
Такава съм винаги много различна,
но винаги истинска ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мила Джейни, сякаш себе си видях в това твое откровение!
    Прегръщам те!
  • Страхотно стихотворение!Донякаде е писано и за мен.за 6+ е. Мн ми допада!Поздрави!
  • Ами просто е хубаво!Това е!
  • Чудесно е ,но можеш да направиш финала по-силен-МОЖЕШ!
  • Г-н денди най добре изобщо не ме чети.
    Не се интересувам от твоята поезия,нито от коментара ти.
    Вярно е,че държа много на коментарите на определени автори от сайта,но това защо те дразни теб.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...