Понякога съм много различна
колко просто да бях бяла, добра
или черна и зла.
Цветовете са изблици на душата,
с тях рисувам настроения.
Понякога дива,понякога питомна.
Избивам стени и градя.
До болка съм винаги много различна,
познала и неопознала света.
Понякога съм много измислена
летя на своите нежни крила,
а после стъпила здраво
на своите женски крака.
Мълчалива съм. Не отронвам и дума
за своя многообразен живот,
а понякога по детски бъбрива
питам разпитвам, какво е любов...
Безкрайност на ента или пресечена права,
щедра и пестелива се раждам и умирам
със всеки ден...
Какво си избираш от мен?
Всичко ти давам от себе си ,
всичко искам за себе си.
Свят от измислици и от истини.
Такава съм винаги много различна,
но винаги истинска ...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
