Попаднал под калта

Силвио, помогни  ми,
в дни на трудност съм.
Дай малко храна за душата ми.
Пак изгони ме от твоя храм.

Ела, Силвио, стигни ме,
на кръстопътя съм.
Подай ми чаша вода,
но не давай да се удавя там, защото знам,
че ще съм сам.

Респект се иска, момиче,
ако очакваш да смаеш някой.
Изпей си песента. Изпей и втора.
Накрая на деня обаче излез от тоя параван.

Куин Ескимосът би те обичал
за една цяла вечност,
на теб във вярност би ти се вричал
и дори лодка би ти построил...

Кой знае, може и да ти послужи там, откъдето идваш...

Любовта дори, така силна, Силвио,
не би могла да те спаси от участта ти,
милувките на Ескимоса не биха могли
да ти помогнат да получиш писмо от загиналия...

Злато и сребро да ми даваш за обич, 
няма да взема, повярвай.

Драго ми беше, Силвио,
да си поговоря с теб,
дори да беше в монолог.
Дай ми едно платно и ще ти покажа що е истината за живота.

Предай поздрави на драгия ми Куин.
Постарай се да забравиш онуй, реченото за любовта.
Пак знаеш се отплеснах в говор,
пак получи се така.

Силвио, спаси ме,
искам истински да те намеря.
Истински да ти говоря.
И пак да ти разправям за живота,
пак ти говоря за моята страна.

Искам.

Смисъл намирам в това,
дори попаднал под калта.