11.10.2022 г., 12:29

Попита ме

385 2 0

   

       Попита ме

 

Попита ме дали душата свети,

дали е слънчева, или пък не,

дали докосва мисли на поети,

или е част от синьото небе?

 

Не знаех аз какво да ти отвърна…

Душата ми е цялата любов

и колкото във мене да я търся,

тя към прекрасното е зов.

 

Замислен ти нанякъде замина,

не знаеше как силно страдам аз,

не знаеше душата как обича,

как търси образа ти всеки час.

 

Помислих си – на всекиго се случва,

не съм единствената на света,

но във душата си аз нося чувства,

които правят по-красив света.

 

                  Мария Мустакерска 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...