Попита ме дали душата свети,
дали е слънчева, или пък не,
дали докосва мисли на поети,
или е част от синьото небе?
Не знаех аз какво да ти отвърна…
Душата ми е цялата любов
и колкото във мене да я търся,
тя към прекрасното е зов.
Замислен ти нанякъде замина,
не знаеше как силно страдам аз,
не знаеше душата как обича,
как търси образа ти всеки час.
Помислих си – на всекиго се случва,
не съм единствената на света,
но във душата си аз нося чувства,
които правят по-красив света.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.