vladetoned (Владислав Недялков)
320 6488
28.06.2024 г., 11:18 ч.  

Попитай... 

  Поезия
136 2 5

ЕТИОЛОГИЯ  НА  САМОТАТА

 

LVII. Попитай…

 

                          На Анна

 

Попитай вятъра, когато

се рее из презряло лято,

дали с най-тихия си ромон

или пък с ураган огромен

ще може да издекламира

несръчното ми посвещение,

защото аз от свян умирах…

 

…пред теб!

 

Попитай хилавия месец,

заничащ в звездните завеси

от кръговрати изтънял,

дали когато пак е цял,

ще може лунната пътека

пред теб да разпростре с любов,

защото аз не бях човека…

 

…за теб!

 

Попитай птицата, която

с криле възлюбва небесата,

и сламка подир сламка носи

от дъхавите сенокоси,

гнездото си градяща с кал,

ще може ли да ти попее,

защото аз бях онемял…

 

…от теб!

 

Попитай морския прибой,

прегръщащ плажа като свой

другар, макар да му отнема

частица плът, дали ще вземе

с вълна да ни посрещне двама,

и аз да те усещам жив,

дори и утре да ме няма…

 

…до теб!

 

28.06.2024 г.

 

 

Владислав Недялков

 

© Владислав Недялков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Владислав, страданието по нещо невъзвратно отминало може да роди само красива поезия, но страданието е "котва за кораба на мечтите ти!"
    Продължавай да търсиш нови хоризонти:с новите вълни на вдъхновение!
    Поздравления!
  • Красиво!
  • Красива лирика, Приятелю!
    Поздравявам те и поставям творбата ти в Любими, за разлика от развълнуваните 2 дами.
  • Развълнува ме!
  • Красиво-тъжна любовна изповед.
    Хареса ми!
    Поздравления!
Предложения
: ??:??