Попитай...
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
LVII. Попитай…
На Анна
Попитай вятъра, когато
се рее из презряло лято,
дали с най-тихия си ромон
или пък с ураган огромен
ще може да издекламира
несръчното ми посвещение,
защото аз от свян умирах…
…пред теб!
Попитай хилавия месец,
заничащ в звездните завеси
от кръговрати изтънял,
дали когато пак е цял,
ще може лунната пътека
пред теб да разпростре с любов,
защото аз не бях човека…
…за теб!
Попитай птицата, която
с криле възлюбва небесата,
и сламка подир сламка носи
от дъхавите сенокоси,
гнездото си градяща с кал,
ще може ли да ти попее,
защото аз бях онемял…
…от теб!
Попитай морския прибой,
прегръщащ плажа като свой
другар, макар да му отнема
частица плът, дали ще вземе
с вълна да ни посрещне двама,
и аз да те усещам жив,
дори и утре да ме няма…
…до теб!
28.06.2024 г.
Владислав Недялков
© Владислав Недялков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Красиво!
-
Красива лирика, Приятелю!
Поздравявам те и поставям творбата ти в Любими, за разлика от развълнуваните 2 дами. -
Развълнува ме!
-
Красиво-тъжна любовна изповед.
Хареса ми!
Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Продължавай да търсиш нови хоризонти:с новите вълни на вдъхновение!
Поздравления!