3.09.2009 г., 15:57

Попътност

2K 0 23

Искам да те събудя.
Понякога.
В понеделник обикновено -
посреднощ да си поговорим.
Да ми разкажеш съня си.
Аз - да го разтълкувам.
Тогава, казват, се сбъдвал.
Ще се помоля да бъде хубав.

Аз съм безусловна.
Ще разбера.
Ако не предвещава добро,
значи така ни е писано...
Хванали пътя към себе си,
просто ще слушаме вятъра.

Имаме шанс за попътност,
ако сме будни и двамата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...