Страх ме е,
изпитвам ужас от вода,
а навсякъде около мен е море.
И то ме дърпа, казва ми: "Скочи",
и аз го желая, но ме е страх...
Но скачам, махам с ръце и крака,
безпомощно, без смисъл.
Давя се, давя се, давя се!
Потъвам все по-надълбоко
и по-надълбоко,
и отивам... отивам
в друг свят,
където съм най-добрият плувец!
© Лъчо Узунов Всички права запазени