1.03.2011 г., 21:47

Пораснали :)

1.5K 0 9

Не вярваме, че сме пораснали
и всеки завъртял е къща,
деца, семейство и приятели,
свекърва или "златна" ТЪЩА
и куче - за ефект сплотеност,
кола с двигател като змей,
а всяко лято - на морето,
с кошара, баба, слънчев спрей.
Препъваме с в мерцедеси,
паркирани върху килима,
и бройкат всеки ден принцеси
бащите, плач за да не има.
Подреждат рокли и пантофки
и най-старателно ги помнят,
по цвят, размер, по брой и кройка,
а вечер вещиците гонят...
И майките трапец чертаят
(добре, че има Интернет)
и дупки в пясъка копаят,
налагат синините с лед...
Е,  някои не са успяли
да струпат толкова багаж,
но колкото и да отлагат,
ще дойде двойно (плюс гараж).
А който е успял да кръшне
и уж сдобил се е с развод,
да знае, че живот без Тъща,
ми то това не е ЖИВОТ...
И то мъжете са досадни,
но мъж така ли се изтърва?
А колкото и да ви дразни,
полезна е една свекърва.
И да избягаш от съдбата си,
все нещо ще те сполети,
от данъчните и от банката
посмъртно ти немой се скри.
Че всеки ходи със късмета си
и сам си кашата дроби,
(докато вдигаш самолета си,
тя бръчките си не брои)...

Дори с нитрат да е салатата,
ракията да е менте,
докато всички сме на масата,
животът вечно ще тече...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Липсваш на сайта...и на мен, да те чета!
  • Пиши по-често!!!Хубаво е!!!Поздрави и от мен!!!
  • Ха тогаз Наздраве, Кате!
  • Я, кой е тук, знаеш ли, че липсваше тук твоята поезия катеринарина(Катя)!
    Нека си тече живота, Катя...дали има съдба или е избор на път, който всеки изминава в стечение на обстоятелствата, кой знае, но животът е нещо толкова хубаво, както и любовта! Четох и есето ти, и да ти кажа ли, за 43 годишната жена има толкова много стойностни неща, толкова радости има пред нея, и още толкова по толкова любов!/от опит зная/
    Поздрави от мен!
  • Много хубаво!!!
    Усмихнато и свежо!
    Поздрави!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...