Lorraine (Лора Петкова)
12 13
2.11.2024 г., 9:01 ч.

Порастване 

  Поезия » Любовна
78 1 2

 

Объркана душата ми преброди

най-тъмните си кътчета сама,

безпътна безнадеждно скиташе 

на мислите в безкрайната гора.

 

Предавах се без битка на страха,

във отчаянието плувах уморено,

тъй слаб да осъзная, че в света

не всичко от съдбата е решено.

 

На дъното посрещна ме смирение,

умряло бе за него болното сърце,

животът оказа се обаче по-корав,

от мен извади ме чрез две ръце.

 

Сега приемам липсите си със тъга,

за загубите още плача без утеха,

но с чакането на обичната жена

ще топля раните като със дреха.

 

© Лора Петкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??