Пореден ден без теб,
аз стоя сама и чакам вест сега...
Пореден ден без срам
аз питам за теб света...
Пореден ден на болка,
на гняв и суета...
Пореден ден броя,
а все едни и същи са за мен сега...
Пореден ден, поредна нощ,
посветени на сълзи,
на отчаяние и на самота.
Аз сама съм, знам добре това,
но една надежда винаги тая и знам -
невъзможна е тя сега.
Да се върнеш може би очаквам аз,
знам нелепо е това,
но винаги изгаря последна любовта
и винаги надеждата сама остава на света!
© Анджелик Салваторес Всички права запазени