Jan 25, 2012, 4:33 PM

Пореден ден

  Poetry » Love
527 0 0

Пореден ден без теб,

аз стоя сама и чакам вест сега...

Пореден ден без срам

аз питам за теб света...

Пореден ден на болка,

на гняв и суета...

Пореден ден броя,

а все едни и същи са за мен сега...

Пореден ден, поредна нощ,

посветени на сълзи,

на отчаяние и на самота.

Аз сама съм, знам добре това,

но една надежда винаги тая и знам -

невъзможна е тя сега.

Да се върнеш може би очаквам аз,

знам нелепо е това,

но винаги изгаря последна любовта

и  винаги надеждата сама остава на света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анджелик Салваторес All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...