Nella_gold (Нели )
841 4525
14.09.2007 г., 18:17 ч.

Поредна нощ… 2 

  Поезия
428 0 3

Поредна нощ…

Прозорецът ми още свети.

И търся те в нощта безкрайна.

И питам се дали ще дойдеш?

Ще ми подариш ли цвете?

Поглеждам през прозореца навън,

с надежда да те зърна…

С очи да те намеря и да те прегърна.

Не успявам. Само луната ме посрещна плаха.

Плаче ли душата?

А казах си, че няма уж да плача…

И тръгвам да те търся, нищо,

че непрогледна тъмнина навън е.

Нали уж мъжко съм момиче?

Хей, там, на ъгъла отсреща,

се спотаява нечий силует -

държи в ръката стръкче цвете.

На пръсти пристъпвам…

Сърцето ми забива лудо.

Разтварям се в тъмнината

и почти шепнешком

твоето име изричам.

А той, силуетаът, раздвижи се плахо,

приглушено отвърна: Обичам те!

И в миг засиях!

А мракът, като че се разтвори -

да мога да видя лицето ти!

Сияеща падна звезда -

знамение някакво.

Прониза сърцето ми –

и паднах пред теб на колене -

заплаках от щастие, клета!

Че толкова дълго те чаках…

 

NG/nnn

 

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??