Поредна нощ… 2
Поредна нощ…
Прозорецът ми още свети.
И търся те в нощта безкрайна.
И питам се дали ще дойдеш?
Ще ми подариш ли цвете?
Поглеждам през прозореца навън,
с надежда да те зърна…
С очи да те намеря и да те прегърна.
Не успявам. Само луната ме посрещна плаха.
Плаче ли душата?
А казах си, че няма уж да плача…
И тръгвам да те търся, нищо,
че непрогледна тъмнина навън е.
Нали уж мъжко съм момиче?
Хей, там, на ъгъла отсреща,
се спотаява нечий силует -
държи в ръката стръкче цвете.
На пръсти пристъпвам…
Сърцето ми забива лудо.
Разтварям се в тъмнината
и почти шепнешком
твоето име изричам.
А той, силуетаът, раздвижи се плахо,
приглушено отвърна: Обичам те!
И в миг засиях!
А мракът, като че се разтвори -
да мога да видя лицето ти!
Сияеща падна звезда -
знамение някакво.
Прониза сърцето ми –
и паднах пред теб на колене -
заплаках от щастие, клета!
Че толкова дълго те чаках…
NG/nnn
© Нели All rights reserved.
