21.07.2020 г., 20:46

Поредната жертва на любовта

964 1 2

Загубих ума си,

случва се постоянно.

Не мога да повярвам всъщност стигнах до тук, опитвайки се да разбера,

че адския наркотик в мен си ти.

Толкова много страдам,

не виждаш ли?!

 

Тези въпроси винаги са в главата ми.

Толкова много неща бих искал да разбера.

Ако сме родени да умрем и умираме за да живеем, тогава какъв е смисъла да живеем щом живота ни се противопоставя?

 

Ти си моят наркотик.

Ти си всичко, което искам.

Бих дал душата си за момиче като теб.

 

Не мога да откъсна поглед.

Пристрастен съм към твоята усмивка.

Ти си моят наркотик.

Бих дал живота си за момиче като теб.

 

Аз съм просто поредната жертва на любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Богданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...