Jul 21, 2020, 8:46 PM

Поредната жертва на любовта

  Poetry
963 1 2

Загубих ума си,

случва се постоянно.

Не мога да повярвам всъщност стигнах до тук, опитвайки се да разбера,

че адския наркотик в мен си ти.

Толкова много страдам,

не виждаш ли?!

 

Тези въпроси винаги са в главата ми.

Толкова много неща бих искал да разбера.

Ако сме родени да умрем и умираме за да живеем, тогава какъв е смисъла да живеем щом живота ни се противопоставя?

 

Ти си моят наркотик.

Ти си всичко, което искам.

Бих дал душата си за момиче като теб.

 

Не мога да откъсна поглед.

Пристрастен съм към твоята усмивка.

Ти си моят наркотик.

Бих дал живота си за момиче като теб.

 

Аз съм просто поредната жертва на любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Богданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...