Мълчанието всичко ни остана.
Мълчание и погледи ненужни.
Мълчание, в което смисъл няма.
Мълчание и думи чужди.
Мълчание и нищо друго.
Мълчание и самота.
Мълчание и чувства излъгани.
Мълчание. Убий ме по-добре сега.
Убий ме, преди в друго да превърнеш
тази тишина последна,
преди отново да се върнеш,
преди раздялата поредна.
Преди поредни нови чувства,
преди отново да решиш,
че да я обичаш е изкуство,
но можеш с мене да преспиш.
Не можеш да го правиш вечно.
Ще ме унищожиш изцяло -
да бъдеш уж нещо далечно
и да идваш, когато тя те вбесява.
Да бягам, знаеш, че не мога,
когато кажеш думи две
и тишината превърнеш в огън.
В мен няма сила да те спре.
Когато подаряваш ми мълчание,
измъчва ме твойто безразличие,
но с думите будиш в мен желания
и в мен напира да кажа "обичам те".
Аз знам, ще ти омръзне тишината
и някоя сутрин до мен ще си пак.
Когато тръгваш, вземи сърцето ми в ръката,
с която ми светиш. Вместо надежди, дай ми мрак.
Убий ме, за да не видя отново
в нея влюбените ти очи.
Убий ме, за да не можеш да ми проговориш,
а после уж за последно да замълчиш.
2004г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева Всички права запазени