6.06.2020 г., 0:30 ч.

Поредния Загубеняк 

  Поезия » Хумористична, Свободен стих
736 0 2

Това ще е дълга творба
За това към вас имам молба
Не пиша за хвалба
Нито за молба
Камо ли пък за жалба
Просто си изливам скръбта

Аз съм Петър здравейте
Не не моля Ви се недейте
Само стойте и блейте
Или пък по едно си налейте

Та казвам се Петър възраст двадесет и пет
Срок на годност изтекъл на челото етикет
Та да се виждам най - отпред
Първи съм но отзад напред
Решен да ставам поет
Не мога да завържа дори един куплет

Като ме види човек
Ще си каже е тоя трябва да ми е зет
Скъпи дънки, бели кецове, черна риза
Поне на обличането му хванах пениза
С апартамент и кола до тук всичко добре излиза

Време е да сложим НО и то голямо
Щото човечето от живота е смляно
Няма на къде повече
"Чакай да видиш какво ти готвя човече"
Ето тъй живота рече
И отново на провал след провал ме обрече
Крилата ми пак отсече

Нека да ВИ покажа
Не по - скоро разкажа
Връщаме лентата назад
Година и половина преди първия поврат
Имах си приятелка една
Красива, умна и добра
Жена без цена
Сватбата щеше да бъде сега
Но как се получи едно така
Красотата си има цена
Изневяра за мен беше това
Умът с надменността върви ръка за ръка
Добротата за сега я оставяме настрана

Бях на върха, преборих страха
Бих се с врага
Тежки удари понасях
После обратно нанасях
Аз винаги побеждавах
Винаги надделявах


За това време се промених
Съзнанието си сломих
С виното прекалих
Надеждите си разгромих

Ще попиташ какво се случи
Нищо не ми се получи
Баща ми почина
Щастието си замина
Радостта премина
Желанието отмина
Аз не търся причина


Да в миналото има светлина
В бъдещето ми тъмнина
Усещам как губя преднина
Обгръща ме студенина

Нямам надежда - тя умря
Заедно с последния опит за борба

© Поредния Загубеняк Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??