Jun 6, 2020, 12:30 AM

Поредния Загубеняк

970 0 2

Това ще е дълга творба
За това към вас имам молба
Не пиша за хвалба
Нито за молба
Камо ли пък за жалба
Просто си изливам скръбта

Аз съм Петър здравейте
Не не моля Ви се недейте
Само стойте и блейте
Или пък по едно си налейте

Та казвам се Петър възраст двадесет и пет
Срок на годност изтекъл на челото етикет
Та да се виждам най - отпред
Първи съм но отзад напред
Решен да ставам поет
Не мога да завържа дори един куплет

Като ме види човек
Ще си каже е тоя трябва да ми е зет
Скъпи дънки, бели кецове, черна риза
Поне на обличането му хванах пениза
С апартамент и кола до тук всичко добре излиза

Време е да сложим НО и то голямо
Щото човечето от живота е смляно
Няма на къде повече
"Чакай да видиш какво ти готвя човече"
Ето тъй живота рече
И отново на провал след провал ме обрече
Крилата ми пак отсече

Нека да ВИ покажа
Не по - скоро разкажа
Връщаме лентата назад
Година и половина преди първия поврат
Имах си приятелка една
Красива, умна и добра
Жена без цена
Сватбата щеше да бъде сега
Но как се получи едно така
Красотата си има цена
Изневяра за мен беше това
Умът с надменността върви ръка за ръка
Добротата за сега я оставяме настрана

Бях на върха, преборих страха
Бих се с врага
Тежки удари понасях
После обратно нанасях
Аз винаги побеждавах
Винаги надделявах


За това време се промених
Съзнанието си сломих
С виното прекалих
Надеждите си разгромих

Ще попиташ какво се случи
Нищо не ми се получи
Баща ми почина
Щастието си замина
Радостта премина
Желанието отмина
Аз не търся причина


Да в миналото има светлина
В бъдещето ми тъмнина
Усещам как губя преднина
Обгръща ме студенина

Нямам надежда - тя умря
Заедно с последния опит за борба

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Поредния Загубеняк All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....