поредното сбогуване
Дописвам те.
Във спомена за лято.
Без думи.
Във неизречен стих.
Долюбвам те
в сълзите по стъклото,
със любовта,
в която те измислих.
Рисувах те
с очи на влюбен вятър,
а буря в мен
пустинна се роди.
Отиде си...
и вече няма смисъл
да ровя там,
където ме боли...
A утре,
когато отшуми от болката.
Когато в мен се зазори.
Една искричка
ще запали слънцето
в усмихнатите ми очи.
Тогава
ще те взема в себе си.
Във спомена си за любов.
И няма да боли.
А времето...
ще шепне друго име
с нежен зов...
Във спомена за лято.
Без думи.
Във неизречен стих.
Долюбвам те
в сълзите по стъклото,
със любовта,
в която те измислих.
Рисувах те
с очи на влюбен вятър,
а буря в мен
пустинна се роди.
Отиде си...
и вече няма смисъл
да ровя там,
където ме боли...
A утре,
когато отшуми от болката.
Когато в мен се зазори.
Една искричка
ще запали слънцето
в усмихнатите ми очи.
Тогава
ще те взема в себе си.
Във спомена си за любов.
И няма да боли.
А времето...
ще шепне друго име
с нежен зов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
