Дописвам те. Във спомена за лято. Без думи. Във неизречен стих. Долюбвам те в сълзите по стъклото, със любовта, в която те измислих. Рисувах те с очи на влюбен вятър, а буря в мен пустинна се роди. Отиде си... и вече няма смисъл да ровя там, където ме боли... A утре, когато отшуми от болката. Когато в мен се зазори. Една искричка ще запали слънцето в усмихнатите ми очи. Тогава ще те взема в себе си. Във спомена си за любов. И няма да боли. А времето... ще шепне друго име с нежен зов...
Благодаря ви!
Този е един от написаните за някакви 5-6 минути, просто дойде, и аз го излях почти на един дъх.
Радвам се, че ви е харесал!
Аз май се развълнувах повече докато ви четох коментарите, отколкото когато го писах стиха...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Този е един от написаните за някакви 5-6 минути, просто дойде, и аз го излях почти на един дъх.
Радвам се, че ви е харесал!
Аз май се развълнувах повече докато ви четох коментарите, отколкото когато го писах стиха...