10 дек. 2007 г., 15:52

поредното сбогуване 

  Поэзия » Любовная
824 0 29
Дописвам те.
Във спомена за лято.
Без думи.
Във неизречен стих.
Долюбвам те
в сълзите по стъклото,
със любовта,
в която те измислих.
Рисувах те
с очи на влюбен вятър,
а буря в мен
пустинна се роди.
Отиде си...
и вече няма смисъл
да ровя там,
където ме боли...
 A утре,
когато отшуми от болката.
Когато в мен се зазори.
Една искричка
ще запали слънцето
в усмихнатите ми очи.
Тогава
ще те взема в себе си.
Във спомена си за любов.
И няма да боли.
А времето...
ще шепне друго име
с нежен зов...







© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??