1.04.2008 г., 20:48 ч.

Поредното тъжно стихотворение... 

  Поезия » Бели стихове
2771 0 5

Родена от болката,

аз живея в мрака -

моя единствен ад...

и потъвам...

бавно...

падам...

там, където цари безнадеждност...

и търся антидот...

викам без глас...

лутам се из душата ми...

Пусто е...

Ехото на собствения ми писък...

Аз нося вината вътре в мен...

Разяжда ме...

Кърви, съсирва се и пак се ражда...

(Виновна съм)

Объркани мисли...

Вече не владея хаоса...

И търся помощ да се освободя...

Прехапвам въжетата,

но съм сама...

Болка...

Вървя по твоите стъпки...

Виждам всяко твое движение...

Ти няма да ми помогнеш...

И оставам в мрака...

Загубих те... преди да те намеря...

© Лора Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??