Поредното тъжно стихотворение...
Родена от болката,
аз живея в мрака -
моя единствен ад...
и потъвам...
бавно...
падам...
там, където цари безнадеждност...
и търся антидот...
викам без глас...
лутам се из душата ми...
Пусто е...
Ехото на собствения ми писък...
Аз нося вината вътре в мен...
Разяжда ме...
Кърви, съсирва се и пак се ражда...
(Виновна съм)
Объркани мисли...
Вече не владея хаоса...
И търся помощ да се освободя...
Прехапвам въжетата,
но съм сама...
Болка...
Вървя по твоите стъпки...
Виждам всяко твое движение...
Ти няма да ми помогнеш...
И оставам в мрака...
Загубих те... преди да те намеря...
© Лора All rights reserved.
