8.03.2008 г., 8:19

Порив

754 0 2
 

Разроши косата ми

и протегни ръце напред.

Бъди отново във обятията ми,

обладавай всяка част от мен.

Невинно погали лицето ми

и името в ушенце прошепти едва.

С нежност сваляй всяка маска от лицето ми,

направи ме пак щастливата жена.

Завърти ме под звездите,

нека заедно да ги преброим.

Така ще заблестят очите,

прикрили най-горчивите сълзи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Обикновеничко ми е някак си... Или те чета пристрастно вече? Не, такова си е.
  • Много е хубаво,прекрасно:С нежност сваляй всяка маска от лицето ми...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...