8 мар. 2008 г., 08:19

Порив

758 0 2
 

Разроши косата ми

и протегни ръце напред.

Бъди отново във обятията ми,

обладавай всяка част от мен.

Невинно погали лицето ми

и името в ушенце прошепти едва.

С нежност сваляй всяка маска от лицето ми,

направи ме пак щастливата жена.

Завърти ме под звездите,

нека заедно да ги преброим.

Така ще заблестят очите,

прикрили най-горчивите сълзи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Обикновеничко ми е някак си... Или те чета пристрастно вече? Не, такова си е.
  • Много е хубаво,прекрасно:С нежност сваляй всяка маска от лицето ми...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...