8 мар. 2008 г., 08:19

Порив

755 0 2
 

Разроши косата ми

и протегни ръце напред.

Бъди отново във обятията ми,

обладавай всяка част от мен.

Невинно погали лицето ми

и името в ушенце прошепти едва.

С нежност сваляй всяка маска от лицето ми,

направи ме пак щастливата жена.

Завърти ме под звездите,

нека заедно да ги преброим.

Така ще заблестят очите,

прикрили най-горчивите сълзи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Обикновеничко ми е някак си... Или те чета пристрастно вече? Не, такова си е.
  • Много е хубаво,прекрасно:С нежност сваляй всяка маска от лицето ми...

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...