Разроши косата ми
и протегни ръце напред.
Бъди отново във обятията ми,
обладавай всяка част от мен.
Невинно погали лицето ми
и името в ушенце прошепти едва.
С нежност сваляй всяка маска от лицето ми,
направи ме пак щастливата жена.
Завърти ме под звездите,
нека заедно да ги преброим.
Така ще заблестят очите,
прикрили най-горчивите сълзи.
© Ангелина Петкова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
