Порив

Mar 8, 2008, 8:19 AM

Poetry » Love

642 0 2

Разроши косата ми

и протегни ръце напред.

Бъди отново във обятията ми,

обладавай всяка част от мен.

Невинно погали лицето ми

и името в ушенце прошепти едва.

С нежност сваляй всяка маска от лицето ми,

направи ме пак щастливата жена.

Завърти ме под звездите,

нека заедно да ги преброим.

Така ще заблестят очите,

прикрили най-горчивите сълзи.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Rois (Събина Брайчева)

2008-10-25T22:18:14+03:00

Обикновеничко ми е някак си... Или те чета пристрастно вече? Не, такова си е.
Слънчева (Различна)

2008-03-08T11:13:40+02:00

Много е хубаво,прекрасно:С нежност сваляй всяка маска от лицето ми...