Разроши косата ми
и протегни ръце напред.
Бъди отново във обятията ми,
обладавай всяка част от мен.
Невинно погали лицето ми
и името в ушенце прошепти едва.
С нежност сваляй всяка маска от лицето ми,
направи ме пак щастливата жена.
Завърти ме под звездите,
нека заедно да ги преброим.
Така ще заблестят очите,
прикрили най-горчивите сълзи.
© Ангелина Петкова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
